Ludost.info

Бърни кълвача 1


TOM POБИH3
БЪРНИ КЪЛВАЧА
(Нещо като любовна история)


ПРОЛОГ

Ако тази пишеща машина не може да го направи, тогава, майната му, невъзможно е да бъде направено.
Това е чисто новата Ремингтън SL-3 — машината, която дава отговор на въпроса: „Кое е по-трудно: да се опитваш да четеш „Братя Карамазови", докато слушаш записи на Стиви Уондър, или да търсиш великденски яйца върху клавиатурата на пишеща машина?" Това е черешката върху шапката на каубойката. Хамбургерът, поднесен от сервитьорката гений.  Императорската карта.
Предчувствам, че романът на моите мечти се крие в Ремингтън SL-3, макар че тя пише по-бързо, отколкото аз изричам думите. Въобще не й пука, че миналата седмица гигантски сухоземен рак прищипа пръста, с който печатам. При най-малкото предизвикателство тази сладурана проговаря като електрически Шекспир и ще ти изтрака страница и половина, само  ако я изгледаш по-упорито.

-Какво търсите от една пишеща машина?  —
попита ме продавачът.

-Нещо   повече   от   думи   —   отговорих   аз   —
кристали.   Искам да  пращам  към  своите  читатели
заряди от кристали, някои от които да са с цветовете
на орхидеи и божур, а други да улавят радиосигнали от
секретен  град,  който  е  нещо  средно  между  Кони
Айлънд и Париж.

Той ми препоръча Ремингтън SL-3.
Старата ми пишеща машина се казваше Оливети. Познавам един изключителен жонгльор на име Оливети. Нямат връзка. Макар че съществува сход­ство между жонглирането и творчеството на пише­щата машина. Номерът е, когато разпилееш нещо, то да изглежда като част от представлението.

В   своя  шкаф,   под   три   ключа  държа   последната бутилка Анаис Нин (зелен етикет), успешно прехвъ­рлена от Пунта дел Висионарио преди Революцията. Довечера ще изтегля тапата. Ще инжектирам десет кубически сантиметра в един зрял лимон така, както го правят местните. Ще засмуча. И ще започна. . . Ако тази пишеща машина не може да го направи, ще  си заложа  главата,  че  е  невъзможно  да бъде направено.

 

ПЪРВА  ФАЗА

 

В последната четвърт на двадесети век, във време, когато западната цивилизация залязваше прекалено бързо, за да е утешително, и все пак прекалено бавно, за да е много вълнуващо, голяма част от света седеше на ръба на един все по-бързо поскъпващ театрален стол в очакване, с различни смесици от ужас, надежда и отегчение, да се случи нещо важно.

Скоро трябваше да се случи нещо важно. Невъ­зможно бе цялата колективна интуиция да греши относно това. Но какво щеше да бъде то? И щеше ли да бъде апокалиптично, или възродително? Лечение на рака или ядрен гръм? Промяна във времето или промяна в морето? Земетресения в Калифорния, пчели-убийци в Лондон, араби на стоковата борса, живот в лаборатория или НЛО на поляната пред Белия Дом? Дали Мона Лиза щеше да пусне мустаци? Дали доларът щеше да се провали?

Християнските поклонници на сценария за Второто Пришествие бяха убедени, че, след изпълнена с напрежение пауза от две хиляди години, не е далеч моментът,  в който ще  тупне  и вторият ботуш.
А пет от най-известните психолози на епохата, след срещата си в хотел „Челси", предсказаха, че скоро Атлантида отново ще изплува от дълбините. На това последното Принцеса Лей-Чери отговори:

— Има два изчезнали континента. . . Единият бил Хаваи, наречен Му — Майката, чиито върхове все още се отразяват в нашите чувства — земята на веселите танци, рибарската музика, цветята и щастието. Има три изчезнали континента. . . Единият сме ние  —  влюбените.

Каквато и да е нашата оценка за мислите на Принцеса Лей-Чери, засягащи географски въпроси, трябва да се съгласим, че последната четвърт на двадесети век беше труден период за влюбените. Беше време, когато жените открито се възмущаваха от мъжете. Време, когато мъжете се чувстваха предадени от жените. Време, когато романтичните взаимоотноше­ния заприличваха на пролетен мраз и изоставяха много деца във враждебните и стръмни ледени планини. Никой вече не беше наясно какво да прави с Луната.


§ 2 §


Представете си августовска нощ. Принцеса Лей-Чери се взираше през прозореца на своята таванска стая. Луната беше пълна. Луната беше толкова издута, че всеки миг щеше да се катурне. Представете си как се събуждате и откривате, че Луната е паднала по лице на пода на банята като покойния Елвис Пресли, отровен от бананови кори. Тази Луна можеше да забърка диви страсти във всяка апатична крава. Луна, която можеше да събуди дявола в зайчето от приказките. Луна, която можеше да превърне малки фъстъчета в лунни камъни. Червената Шапчица — в злия вълк. В продължение на повече от час Лей-Чери не  откъсваше поглед от небесната мандала.


— Какъв е смисълът на Луната? — попита тя Омагьосания Принц.
Омагьосаният Принц се направи, че тя е задала глупав въпрос. Може би наистина беше глупав. Същият въпрос, зададен на Ремингтън SL-3, предиз­виква следния отговор:
Албер Камю е писал, че единственият сериозен въпрос е дали да се самоубиеш или не.
Том Робинз е писал, че единственият сериозен въпрос е дали времето има начало и край.
Камю явно е станал от леглото със задника напред, а Робинз вероятно е забравил да навие будилника.
Съществува само един сериозен въпрос. И той е:

Кой знае как да задържим любовта?

Отговорете ми и аз ще ви кажа дали да се самоубивате или не.
Отговорете ми и аз ще ви помогна по въпроса за началото и края на времето.
Отговорете ми и аз ще ви разкрия смисъла на Луната.