Започвам да пиша това, без да знам защо. 

Когато знаеш защо правиш нещо е много добре. Но ако не знаеш и пак го правиш, значи има причини за това.

Добре дошли в приказката.
Тя започва с радост, безгрижие и дълъг път. За съжаление те рядко продължават дълго.

Да повървим заедно. Може да е за добро.

Приказката е вълшебна.
В нея поезията и числата си играят на „Не се сърди човече”.
Ежедневието и магията се женят.  Появява се Бозата...

В нея има нова истина, стара като света.

Приказката е особена.
Понякога е весела.
Понякога неразбираема.
Понякога тъжна.
Понякога прекалена.
Тя е неуравновесена и вятърничава като красива жена.

Но така се случи.

От името на истината се извинявам за това. Тя никога не е обещавала, че ще бъде съвършена...

Нещо спешно трябва да се роди.

Днес е топло и слънчево, но утре може и да не е.
Искам да прочетете това и в двата случая.
Ако и вие го искате – ще стане.

Всяка прилика с действителни лица и събития е нарочна и съзнателна. Нищо не е измислено. Споменатите публични личности са си самите те и няма къде да бягат.
Да ви е сладко.