Започвам да пиша това, без да знам защо.
Когато знаеш защо правиш нещо е много добре. Но ако не знаеш и пак го правиш, значи има причини за това.
Добре дошли в приказката.
Тя започва с радост, безгрижие и дълъг път. За съжаление те рядко продължават дълго.
Да повървим заедно. Може да е за добро.
Приказката е вълшебна.
В нея поезията и числата си играят на „Не се сърди човече”.
Ежедневието и магията се женят. Появява се Бозата...
В нея има нова истина, стара като света.
Приказката е особена.
Понякога е весела.
Понякога неразбираема.
Понякога тъжна.
Понякога прекалена.
Тя е неуравновесена и вятърничава като красива жена.
Но така се случи.
От името на истината се извинявам за това. Тя никога не е обещавала, че ще бъде съвършена...
Нещо спешно трябва да се роди.
Днес е топло и слънчево, но утре може и да не е.
Искам да прочетете това и в двата случая.
Ако и вие го искате – ще стане.
Всяка прилика с действителни лица и събития е нарочна и съзнателна. Нищо не е измислено. Споменатите публични личности са си самите те и няма къде да бягат.
Да ви е сладко.